You are here
Lawsonia inermis, още познато като Хинна (англ. Henna от ар. حناء / ḥinnāʾ /), е вид цъфтящо растение което се среща в района на Северна Африка, Западна и Югозападна Азия. Също така може да се открие и в Пакистан, Индия и Австралия. С наименованието Хинна се обозначава и растителната боя (къна), която се добива от листата на едноименното растение, както и изкуството на съвременното татуиране с къна.
Има сведения, че изкуството на татуирането с Хинна датира от преди девет хиляди години. Поради нейните естествено охлаждащи свойства, хората от Близкия Изток и Северна Африка я използвали за разхлаждане. Смесвали са я с вода, до получаването на пастообразна консистенция, след което са накисвали дланите и ходилата си в готовата смес. По-късно те открили, че когато боята избледнее, остават рисунки и оттук възникнала идеята да се татуират с декоративна цел. Хинна започнала да се използва не само от богатите, но и от бедните, които не можели да си позволят скъпи бижута и затова декорирали телата си с къна.
Съществуват няколко вида къна: натурална хинна, неутрална хинна и черна хинна. Натуралната хинна боядисва кожата в червеникаво-кафяв цвят и се смесва единствено с вода. Продуктите, известни с наименованията черна и неутрална хинна, в действителност а се добиват от други видове растения. Черната хинна може да съдържа химикали както и други съставки, които могат да доведат до алергични реакции и други нежелани ефекти.
Хинната е считана и за билка. Смятало се е, че има и лечебни свойства. В древността се е прилагала локално върху кожата при главоболие, коремни спазми, изгаряния, висока температура и др. Също така е била използвана и като слънцезащитен крем. Нанасяли са я върху носовете на животните, за да не изгорят от жаркото слънце.
В наши дни хинната е традиционен елемент при празнуването на сватби, рождени дни и други празници в Пакистан, Индия и страните от Северна Африка и Близкия Изток. Един от най-популярните обичаи е нощта на хинната, когато булката и нейните роднини и близки приятелки се събират, за да отпразнуват предстоящата сватба. Краката и ръцете на булката се изрисуват с различни пищни декорации, направени с хинна. Гостите пък се наслаждават на музика и танци, като и те получават по една малка татуировка с хинна, най-често върху ръката. В някои страни традицията гласи, че колкото по-тъмно се оцвети кожата, толкова по-добри ще бъдат бракът и свекървата!
